Енергийната сигурност ще е приоритетът на света през 2023 г.

На фона на срещата за климата COP27, която събра близо 200 държави, Япония обяви малко забележима промяна, която обаче хвърля светлина върху това, което се случва зад кулисите на сцената на енергийната и климатична дипломация. Без много шум Токио ребрандира държавната си компания за суровини, която помага на местни играчи да инвестират в чуждестранни петролни, газови и добивни проекти, на Японска организация за метали и енергийна сигурност.

Може и да звучи като тривиална промяна, но всъщност е важна индикация за това накъде вървят приоритетите за много страни, най-вече в Азия. Енергийната сигурност е на топ позиция, пише в материал за Bloomberg колумнистът Хавиер Блас.

Също така е и от значение, че Япония води този фокус, защото Токио ще председателства срещата на страните от Г-7 през 2023 г., разполагайки със силна платформа за формирането на международния дневен ред. Япония все още не е обявила приоритетите си за Г-7, но от дипломати в Азия стана ясно, че енергийната сигурност ще е сред големите.

В света на природните ресурси политиците от дълго време блъскат глави в една трилема – как да постигнат сигурност на доставките, да запазят цените ниски и да защитят околната среда едновременно при суровини от суров петрол през пшеница до алуминий. Тази трилема често означава, че едно от трите трябва да бъде пожертвано в името на другите две.

През 70-те и 80-те години, носейки още пресните спомени от първата и втората петролна криза, сигурността на доставките и достъпността засенчи устойчивостта. През 1979 г. например страните от Г-7 стигнаха до там, че на годишната си среща обещаха „да увеличат колкото е възможно използването на въглища“, за да се намалят енергийните разходи. Балансът в трилемата започна да се променя в началото на 90-те с възхода на съвременното екологично движение. А през последното десетилетие, с увеличаването на доказателствата за глобално затопляне, климатичните промени станаха приоритет.

Настоящата енергийна криза кара правителствата да преосмислят отново приоритетите си. Сигурността и достъпността се завръщат. Наистина, политиците настояват, че не отстъпват в борбата с климатичните помени. Но е ясно, че околната среда вече не е абсолютен приоритет. В най-добрия случай е първа сред равни. В най-лошия – е на второ място.

Вземете позицията на Ясутоши Нишимура, японският министър на икономиката, търговията и индустрията – влиятелното ведомство, известно с акронима си METI. „Страните споделят целта за постигане на въглероден неутралитет, докато в същото време гарантират стабилни енергийни доставки“, обясни той по време на конференция на Bloomberg в Сингапур. Забележете как той поставя климатичните промени и енергийната сигурност на едно равнище.

Новото ударение върху сигурността е ключова причина COP27 да постигне толкова ограничен напредък по наистина съществените въпроси за битката срещу климатичните промени – т.е. нуждата от намаляване на консумацията на изкопаеми горива и изпускане на емисии парникови газове. Богатите държави направиха първи стъпки към плащането на бедните за загубите, които ще понесат заради климатичните промени, но срещата на върха не постигна много в други области. Европейският съюз дори трябваше да заплаши, че ще напусне, за да избегне още забавяния по целите.